Ana for Elle Bulgaria

Ana is featured on the October issue of Elle Bulgaria. Among the many beautiful looks featured in the spread, Ana wears Temperley, Cushine Et Ochs, and Teatum Jones. In the article, Ana talks about her wonderful childhood memories in Serbia, the hard moments in her career, her work with UNICEF, and how she defines her fashion style.

Written by Maria Georgieva

Photographed by Rachell Smith

_________________________

ексклузивно

 

АНА ИВАНОВИЧ:

„Човек опознава себе си в трудните моменти!“

 

Една от най-добрите тенисистки на всички времена и безспорно една от най-красивите спортистки в света в специална сесия и интервю за ELLE България в навечерието на 30-ия си рожден ден

 

текст МАРИЯ ГЕОРГИЕВА

фотографии RACHELL SMITH

стайлинг NISHA GREWAL

коса KIM ROY @ ONE REPRESENTS с продукти на LABEL.M PROFESSIONAL HAIRCARE

грим SHAMA SAHZAYASIN @ ONE REPRESENTS с продукти на OXYGENETIX OXYGENATING FOUNDATION

маникюр VERONICA BUTENKO @ EMMA DAVIES AGENCY

ретуш SERGI MELIA

фото асистент CAM & AMBER TANC

асистент стилист PHOEBE MINNEY & GRACE O’CONNOR

 

 

За пръв път срещнах Ана Иванович на живо в началото на тази година. Бяхме заедно в Сан Франциско, Калифорния, за представянето на новия модел дамски обувки за бягане adidas UltraBOOST X. Не беше събитие на червен килим, а епичен двудневен маратон, който премина през щурмуването на една от най-стръмните улици на Сан Франциско до превземането на емблематичния Golden Gate Bridge. Ана е посланик на adidas и беше сред специалните гости на маратона. Но не показа с нищо, че е по-специална от останалите.

А в нея има нещо толкова специално, което я прави наистина голяма звезда, и това е скромността й. Липсват й надменност, капризи и изкуствено поведение, типични за повечето псевдо звезди. Ако не я разпознаете, тя ще се запознае с вас просто с: „Ана, приятно ми е.“ Мекотата на гласа й, внушителните й 184 см и чаровната й усмивка ще ви завладеят така, както Иванович преди време завладя корта и се издигна до номер 1 в световната ранглиста (2008 г.).

Родена е в Белград на 6 ноември 1987 г. Преживяла е бомбардировките на НАТО над Югославия, когато е била едва на 11. Преживяла е още много тежки моменти в живота и кариерата си, но и куп успехи. Проходила на корта едва 4-годишна, тя и до днес остава състезателката, направила най-големия скок в тениса с 608 места в ранглистата само за една година. През 2016 г. официално се отказва след 480 победи, 20 престижни титли и над 14 милиона долара от наградни фондове. Остава посланик на добра воля на УНИЦЕФ и лице на adidas.

Остава една истинска звезда – с непринудена усмивка на дете, скромна и на моменти дори свенлива като момиче, но много по-мъдра, отколкото предполагат годините й. Което обяснява защо не обича медийния шум около нея и отказва да говори за личния си живот и брака с немския футболист Бастиан Швайнщайгер.  Но с удоволствие прие поканата на ELLE България за фотосесия в Лондон и интервю. Макар и далеч от Балканите, си говорим за Белград и за София, за ястията на мама и баба, които й липсват, за успехите и трудностите, през които е преминала, за тениса и модата, които я вълнуват, за времената на социалните мрежи, в които, оплетени или не, живеем...

 

Ана, заради тениса от дете си вечно на път. Къде е твоят дом сега?

В момента най-дълго време се задържам в Чикаго. Беше голяма промяна за мен, тъй като идвам от Европа, но ми харесва. Хората са много приятелски настроени.

Казваш „най-дълго се задържам“. Все още ли пътуваш много?

Да. Всъщност, не помня последния път, в който съм прекарала 4 седмици на едно място.

Колко често се връщаш в родния ти Белград?

Опитвам се възможно най-често да го правя. Имам много близки и приятели там. И ми става носталгично.

Има ли нещо специално за теб, което намираш само в Сърбия и ти липсва, когато си по света?

Разбира се, най-много ястията на мама и баба. Има и много други неща, които ми липсват. Белград е уникално място. Израснала съм там и пазя невероятни спомени.

А от София какви спомени имаш?

Бях във вашата столица преди няколко години и имам прекрасни спомени. Всички бяха толкова приятелски настроени! Харесаха ми разходките из града и особено парковете.

Какво помниш от детството си в Сърбия?

Любимите ми спомени са свързани с къщата ни, която имаше страхотна градина. През лятото у нас винаги имаше много хора и особено деца. Така и не се запалих по куклите, затова игрите навън за мен бяха върховно забавление!

Много пъти си казвала, че Моника Селеш е твоето вдъхновение за тениса. Но освен вдъхновение, трябва и сила. Откъде я намираше през годините?

Обичам тениса. Обичам да се състезавам. Това е. Просто, но зареждащо със сила!

Обикновено хората виждат лъскавата страна на медала, но зад всяка победа има тежки моменти. Кои са тези трудни периоди, които няма да забравиш никога?

В живота преминаваме през много върхове и спадове. Трудната част от тениса е, че всичко това се случва под светлините на прожекторите, при това в крехка тийнейджърска възраст. И не е лесно, повярвайте ми. Но в трудните моменти човек най-добре опознава себе си и света. За мен един от най-трудните ми периоди в спорта остава Олимпиадата от 2008 г., когато трябваше да прекъсна заради контузии.

Била си дете по време на бомбардировките над Сърбия... Какво си спомняш?

Бях на 11. Трудни времена за страната ни. Но силният дух на моето семейство ми помогна – опитвахме се да живеем нормално, доколкото това беше възможно. А всъщност на моменти беше наистина страшно!

Трудните моменти помагат по-бързо да пораснем, не мислиш ли?

Абсолютно! Стига да имаш желание да си вадиш поуки от трудностите. В такива моменти наистина научаваш най-много, но трябва и да ги преодоляваш. И да вярваш, че след това ще си по-силен.

Успехът и славата са сладки, но също не са лесни за преодоляване. Ти как се справяш?

Определено имат и добри, и лоши страни. Аз съм голяма късметлийка, че сбъднах много от моите мечти, но в същото време страдам от присъствието на папараци. Не е приятно, когато съм седнала просто на обяд, камерите да са насочени към устата ми!

Как избра момента, в който да се откажеш от тениса?

В тениса всеки играч дълбоко в себе си знае кога е точният момент да направи стъпка встрани и да спре. Което не значи, че е лесно решение. Както казах, аз съм късметлийка, че постигнах много. Сега е време да се оттегля.

Но те виждаме по-често като лице и посланик на модни и козметични марки, като аdidas, Shiseido... Как се чувстваш като модел?

О, аз не съм точно модел. Иска ми се много да съм модел на поведение за младите и за хората въобще, да ги окуражавам да следват мечтите си и да не се притесняват от нагласите и очакванията на другите към тях, които им слагат спирачки!

Но за ELLE България влезе в ролята на истински модел. Как се чувстваше в студиото в Лондон, докато правихме фотосесията?

Беше много забавно! Екипът беше невероятен и имах щастието да вляза за кратко в бъдещето на модата и да облека дрехи, които още не са стигнали до витрините на магазините.

Какъв е твоят стил по отношение на модата?

Бих казала елегантен и класически. Обичам да се чувствам комфортно в дрехите, които нося.

Предполагам, че си фен на по-спортните модели, защото са наследствена любов от дългите години в тениса, но със сигурност обичаш и рокли с високи токчета, защото си красива млада жена.

Честно казано, стилът ми се промени през годините. Преди носех по-спортни дрехи, но сега предпочитам по-женствени рокли и да, с високи токчета.

Кои са последните три неща, които си купи?

Обувки, широки копринени панталони с риза за тях.

Какво включва разкрасяването ти сутрин?

Да си измия лицето и да нанеса слънцезащитния крем на Shiseido. Просто, лесно и не отнема много време.

Но за младите момичета разкрасяването означава грим. Ти не използваш ли през деня?

Не. Всъщност, почти не използвам грим. Само за снимки и за специални вечери. Но дори тогава е лек.

След като приключи с тениса, с какъв спорт поддържаш тялото си? В Сан Франциско ми каза, че тичаш всеки ден...

Обичам да тичам, поне 3-4 пъти седмично. Но всеки ден правя йога. Обожавам йогата!

Какво друго обичаш да правиш, когато имаш време само за себе си?

Чета. Обичам също да се разхождам, особено след залез.

След като не си активен състезател, предполагам, че имаш много време за себе си?

Не съвсем. Напоследък бях много заета с някои нови проекти и работих толкова здраво, че сега имам нужда от ваканция.

С какви проекти?

Много са. Както казах, чувствам се късметлийка за собствените си постижения и сега е мой ред да направя нещо за другите. Работя с UNICEF и се надявам един ден ролята ми да има огромни резултати. Освен това искам да насоча вниманието на хората към здравословния и щастлив начин на живот. Толкова сме заети в ежедневието си, че забравяме да се наслаждаваме на простите неща.

Как се чувстваш в света на онлайн пристрастяването и социалните мрежи? Твоето място ли е?

Не съвсем. Понякога се хващам, че съм на телефона, скролвайки новини или чатейки с приятели и близки цял час, и се замислям, че това е твърде много. Наистина се опитвам по-често да оставям телефона и да прекарвам времето си по-качествено.

Какво те прави щастлива?

Да съм с хората, които обичам!